Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.01.2009 17:47 - България в рецесия през 2009 г.
Автор: eagleeye Категория: Бизнес   
Прочетен: 3375 Коментари: 4 Гласове:
1



Три месеца след публикуването на постинга България ще бъде сериозно засегната от глобалната финансова и икономическа криза едва ли ще се намерят оптимисти, които да опровергаят тази теза, до скоро оплювана, считана за еретична и дори смехотворна. Някои от появилите се коментарите дори я определят като плашеща и всяваща излишна паника. Целта на постинга разбира се не е да внуши определено емоционално отношение към темата, а да изложи рационални аргументи за значимостта на зараждащата се икономическа криза в България и нейното влияние върху обществото, така че всеки да може да вземе адекватни мерки за себе си, преди да е станало прекалено късно.

 

Световната икономическа криза продължава да се задълбочава, засягайки все повече сектори от икономиките на различните държави. На този етап няма никакви индикации за нейното скорошно овладяване, още по-малко за възстановяване на световната икономика. В икономическия водовъртеж са въвлечени всички държави. Огромните икономически диспропорции и дисбаланси в световната икономика (както между САЩ и останалия свят, така и в самите САЩ), натрупани през последните няколко десетилетия, натежават и допълнително изострят кризата. Ако тяхното разрешаване и изглаждане трябва да започне днес, то световната икономика неминуемо ще изпадне в икономическа депресия, траеща поне едно десетилетие. По-подробно и с конкретни данни ще коментирам темата в някой от следващите постинги.

 

Кризата обаче все още не е ударила с пълната си сила българската икономика. Много компании от реалния сектор все още разчитат на натрупани резерви от благоприятните години. Висшият мениджмънт на тези компании все още гледа с неохота на масовите съкращения на персонал, тъй като му струваше много усилия и ресурси да се осигурят качествени кадри през последните години. Все още много мениджъри се надяват кризата да приключи скоро и отново да се върнат към обичайните бизнес условия. Ако проблемът беше в България (както през 1996-1997 г.), то подобно поведение би било оправдано. В случая обаче кризата е световна, дълбока и всеобхватна и ще отнеме много време, за да се овладее и да започне обратният процес на възстановяване, който сам по себе си ще отнеме години.

 

Тепърва ликвидната криза в страната ще се изостря, оказвайки допълнителен натиск върху финансовата система на страната, в това число банковата система, капиталовия пазар (фондовата борса), лизинговите и застрахователните дружества и т.н. Разбира се правителството ще хвърли част от резервите си да потушава пожара, но те няма да стигнат, защото правителството има ангажимент да защитава и валутния борд в страната. Проблемите с безработицата и доходите ще се изострят значително.

 

В предишния си постинг посочих основните фактори за внасяне на световната финансова и икономическа криза в страната. Към изброените кризисни фактори ще добавя още няколко, които допълнително ще влошат икономическата ситуация през 2009 г.

Свиване на потреблението.
Въпреки че свиването на потреблението е донякъде функция от другите икономически шокове, за които стана дума в предишния постинг, потреблението ще се свие допълнително и в следствие на уплахата, която назрява в обществото в следствие на неизвестността и несигурността от икономическата криза. Българинът обикновено мисли глобално, когато трябва да действа локално, и се хвърля да гони влака, когато вече е потеглил. Този урок не можем да научим. До вчера „светилата“ на днешния политически и икономически елит гледаха на кризата като на събитие от друга планета, убеждавайки лековерния български народ, че ще му се размине. (Някои бяха толкова заблудени, че дори бамбашка възклицаваха „Каква криза?! Тук криза нема! Стига сте плашили народа!“) Но сега, когато редица предприятия освободиха голяма част от персонала си, а друга част пуснаха в неплатен отпуск (ефективно освободиха), ситуацията се промени. Кризата вече започва да удря по джоба и на потребители, и на производители, и на прекупвачи, и претопвачи. Въпреки че и до последно ще се намират типичните български „смелчаци“, които ще демонстрират мускули, харчейки и последните си стотинки за скъпоструващи играчки и удоволствия, все повече хора започват да се вразумяват, ограничавайки разходите си и пестейки парите си. А потреблението е най-голямото перо в нашата икономика и всеки допълнителен процент, спестен за идващите черни дни, все повече ще прояжда дрипите на икономическия ни растеж.

Частните трансфери ще намалеят значително.
Не е тайна, че трансферите от работещи в чужбина българи към техните семейства и роднини в страната формираха значима част от националния доход. Според изследванията на специалисти, тези трансфери (голяма част от които не минават през банковата система и следователно не могат да се засекат от официалната статистика) надхвърляха 1 млрд. евро годишно. Това прави 3-4% от БВП на България. С оглед глобалната икономическа криза и започналата рецесия в повечето основни търговски партньори на страната (които са и традиционните дестинации на българските гастарбайтери), съвсем логично можем да очакваме, че тези трансфери значително ще намалеят. Красноречив пример за това е сривът в строителния сектор на Испания и проблемите на българските строители там. Спад от 50% на тези трансфери (което е по-скоро оптимистичен сценарий) би означавало загуба от 1-2% на БВП през 2009 г.

Фалитът на Кремиковци.
Независимо от юридическите неразбории, характерни за нашата страна, Кремиковци е във ефективен фалит. Това е съществен фактор предвид значимостта на металургичния мастодонт за родната икономика. В активните си години Кремиковци спечели славата си, като: отчиташе над 1 млрд. лв. приходи годишно с висока добавена стойност, голяма част от които идваха от износ (срещу твърда валута); формираше 20% от оборота на затъващите БДЖ; беше основно приходно перо за пристанищата в Бургас и Лом; хранеше водещите партии в България и пр. Това вече е минало. Сега е ред на лешоядите и хиените да изглозгат останалото от трупа. Но за националната икономика 2009 г. ще е първата пълна година след смъртта на Кремиковци, което няма как да не натежи на националните производствени сметки.

Селското стопанство няма да повтори златната си година.
Експертите отчитат изненадващо силни резултати за селското стопанство през 2008 г. При това въпреки целенасочените усилия на поредица правителства да го досъсипят. Наистина, от години замрялото ни селско стопанство не е получавало такъв подарък от природата. Добрите резултати разбира се са добре дошли, но въпросът е „Дали ще можем да повторим този прецедент и през 2009 г.?! За да си отговорим честно и почтено на този въпрос, трябва да си отговорим и на въпроса „Каква е ролята на човешкия фактор за тези резултати?“ С други думи, какво направихме през последните години, за да осигурим стабилен растеж и устойчиво развитие на този важен за българската икономика отрасъл?! Доскорошните масови протести на зърнопроизводители, млекопроизводители и фермери за спечелването на дребни стотинки от полагащите им се национални и европейски субсидии не навяват усещането за небивал просперитет в този отрасъл, а оценката за „последователността“ на държавната политика в това отношение едва ли се нуждае от коментар. Но ако изминалата 2008 г. ни поднесе подарък (може би за да смекчи страданията ни от започващата икономическа криза), то едва ли можем да се надяваме на чудеса и през тази година. Според мен през 2009 г.селското стопанство отново ще се върне в траекторията от сивото си минало, поне що се отнася до влиянието на човешкия фактор. Липсата на съзидателна национална политика и адекватна инфраструктура е основната причина за това. И тъй като селското стопанство (формиращо около 6-8% от брутната добавена стойност на страната) отбеляза внушителен ръст през 2008 г., то през 2009 г. този отрасъл не само няма да надскочи високата летва от миналата година и съответно няма да допринесе за икономическия растеж на страната, но дори ще работи против него.

Загубеното доверие в управлението на страната.
Този фактор е изключително важен. В известен смисъл той е в основата на другите фактори или ги усилва. В условията на зараждащата се икономическа криза страната се нуждае от силно правителство, което да хвърли всичките си сили и ресурси, за да извоюва най-доброто за обществото в трудната ситуация. За съжаление от влизането на България в ЕС всички опасения за спиране на реформите се сбъднаха като кошмарен спомен за събитията от предишното десетилетие. Корупцията и арогантността отново излязоха на преден план. За пореден път се харчат обществени пари без отчет и в особено големи размери, и то в условията на криза. За пореден път загубихме златна възможност за бързо излизане от мизерията на собственото си съществуване. Дотук нищо ново.

Този път обаче загубихме и трудно спечеленото доверие (или по скоро кредит на доверие) на западноевропейските ни партньори, които с полузатворени очи и запушен нос ни пуснаха в своя подреден двор. На прасето постлаха килим, но то предпочете кочината си. Така най-кратко може да се опише поведението на управляващите и техните слуги в обществото след влизането ни в ЕС. Сега не само обществото, но и ЕС загуби доверие в управлението на страната. Досега повечето българи си затваряха очите и ушите за проблемите с корупцията и политическата мафия в България, заслепени от доскорошния икономически растеж (дължащ се както на безкрайното ни изоставане от човешките стандарти на нормалния свят, така и на доскорошния световен икономически бум или по-скоро балон). Днес, замръзнали в собственото си лекомислие и безотговорност, ще трябва отново да платим цялата сметка на избуялата корупция и мафия, но този път в условията на световна икономическа криза и загубено доверие от ЕС. Икономическата криза в България тепърва започва, а стадото отново остана без стопанин, на когото да се довери и на когото може да разчита.

Тестът с газовата криза за пореден път доказа това. Проблемите на тази криза сами по себе си също ще натежат на икономическия растеж. Но доколкото газовата криза се очаква да бъде кратковременна, не бих се изкушил да поставям тази криза като отделен фактор за икономическа криза в национален мащаб, а по-скоро бих я добавил към шоковия ефект от повишението на цените на природния газ и електроенергията. Хората, които не следят темата от близо, трябва да знаят, че цената на природния газ е повишена с 85% спрямо декември 2007 г., достигайки до 614.66 лв. за 1000 куб. м или около 415 долара. Тази цена не се различава съществено от пазарната цена, по която се извършват доставките на руски газ за Западна Европа. Ако това се нарича плавен преход към пазарни цени, то благодаря за прехода! Да му мислят производителите! И потребителите! И цялата българската икономика!

Загубата на доверие в управлението означава и влошаване на инвестиционния климат в страната. Напълно реално е да очакваме част от чуждестранните инвеститори да предпочетат други страни от региона, където ще се чувстват по-сигурни и защитени за реализиране на проектите си, а вече инвестиралите тук може да се оттеглят. Неспособността на българското правителство, за разлика от ВСИКЧИ други европейски правителства, да подсигури бизнеса с газ в условията на криза, отрязвайки по този начин множество фирми от каквито и да било доставки и принуждавайки ги да преустановят дейността си, е недвусмислен израз за отношението на това правителство към бизнеса. Не с такава безотговорност правителството защитаваше парламента по време на социалните протести. Към случая с газа можем да добавим и непрозрачността и арогантността в поведението на правителството.

Не на последно място загубеното доверие би подрило ефективността на редица важни мерки и действия в условията на екстремна ситуация. Например, ако по-значима банка в България фалира, кой би повярвал на сегашното правителство, че ситуацията е под контрол и хората трябва да запазят спокойствие?! След толкова много прецеденти кредитът на доверие е окончателно изчерпан. А липсата на такова доверие сама по себе си може да срине икономиката, както стана през 1996-1997 г.

 

 

И така, нека изброим накратко всичките десет фактора, разгледани в този и предходния постинг, които ще доведат до сериозна икономическа криза в България:

 

·        Срив в износа на стоки

·        Срив в туризма

·        Срив в инвестициите (чужди и местни) в икономиката

·        Срив в банковото кредитиране

·        Срив в строителството и пазара на имоти

·        Свиване на потреблението

·        Рязкото повишение на цените на електроенергията и природния газ (доколкото го има) през 2008 г. и началото на 2009 г.

·        Фалитът на Кремиковци

·        Очакваният спад в селското стопанство

·        Загубеното доверие в управлението на страната

 

Тук следва да се изясни и ролята на правителството за противодействие на кризата. Основната идея е да се стимулира икономиката, като се налеят ударно средства в изграждането на инфраструктура. Премиерът дори спомена за някакви пет милиарда лева. Като имаме предвид досегашната успеваемост в изграждането на историческите магистрали Тракия, Струма и Марица, например, и липсата на доверие и налагането на ограничения от страна на ЕС при провеждането на търгове, трудно ми е да си представя като как за няколкото месеца преди старта на активния строителен сезон правителството ще проведе толкова много търгове наведнъж, ще избере подходящите изпълнители, които да изградят всичките набелязани обекти още в същата година и по този начин да се усвоят всички средства, и така да се компенсира срива в износа, туризма, строителството, банковото кредитиране, потреблението, частните трансфери, свитото вътрешно производство и очаквания спад в селското стопанство. Ако това беше възможно, защо не беше направено досега?! Освен това този подход не може да върне равномерно дохода обратно в частния сектор така, както е създаден. Много сектори изобщо няма да усетят тези фискални стимули.

 

Всички горепосочени фактори, взети заедно, ще имат изключително голямо влияние върху икономическата активност в България през 2009 г. В предишния постинг, където посочих само част от тези фактори, предвиждах икономически ръст от 2-4% за годината. В този постинг, отчитайки всички горепосочени фактори, моята преценка е за спад на БВП от порядъка на 2-4%. Точна оценка на този етап трудно може да се направи. Движението в този интервал ще зависи от гъвкавостта на българските производители в условията на криза – един чудесен тест за равнището на българската икономика. Точната оценка зависи и от способността на правителството да налее достатъчно средства в икономиката. Съществен фактор ще са и резултатите за четвъртото тримесечие на 2008 г. Ако се окаже, че още тогава е имало спад (което не би било изненада), то и годишните сравнения през 2009 г. биха били облекчени. Не на последно място трябва да отбележим и риска от изкривяване на икономическата статистика за БВП и други макроикономически показатели, което е широко разпространена практика дори в страна като САЩ (но това е тема за друг постинг).

 

Остава въпросът какво можем да направим днес, за да преживеем кризата колкото се може по-безболезнено? В национален план не би било разумно да се говори за каквито и да било мерки, при положение че настоящото управление е загубило доверието на обществото. Това прави всяка предприета от настоящото правителство стъпка изключително рискована, дори и да е правилна, просто защото няма доверието на обществото за това. В този смисъл най-добрият изход е моментално да се върне мандатът и да се проведат предсрочни избори. Така новото правителство, каквото и да е то, ще се ползва поне с повече доверие, отразявайки днешните нагласи на обществото и ще има зелена светлина и повече време да предприеме бързи действия и реформи. В противен случай рискуваме да загубим времето до изборите в средата на годината, когато кризата ще ни е ударила с всичка сила, ще загубим вероятно и още време за сформиране на правителство, пък на него от своя страна ще му трябва допълнително време докато влезе в крачка със събитията и така по-голямата част от 2009 г. ще бъде загубена като възможност за ефективни действия. Едва при избирането на ново правителство си струва да говорим за конкретни мерки, които в ръцете на днешното правителство просто биха били пропилени и дори дискредитирани. Безотговорното харчене на няколко милиарда лева от фискалния резерв само през декември на миналата година е достатъчно красноречив пример за това.

 

В личен план всеки би трябвало да ограничи разходите си до жизнения си минимум с мисълта, че утре може да загуби работата си и голяма част от доходите си. Не е време за излишни разходи за второстепенни стоки, услуги и удоволствия. Пропиляното за дрънкулки днес ще плащаме с хляба си утре.

 

Може би вече е късно да се връщат предсрочно кредити. Парите в кеш стават все по-важни, независимо дали са от кредит или собствени. Връщането на кредити би ви лишило от средства, когато ще са ви нужни най-много, а банките няма да ви дадат пари отново. По-добрият вариант е, ако имате кредит и имате свободни пари, да ги вложите на краткосрочен депозит при най-висока ефективна лихва, като по този начин неутрализирате голямата част от лихвените плащания по кредита, задържайки паричния ресурс при себе си. В крайна сметка, ако стане въпрос на оцеляване, то можете и да не си връщате кредита, като по този начин ще избегнете много по-тежки физически и психически травми. Разбира се всеки случай трябва да се разгледа индивидуално и не всяко решение е подходящо за всеки.

 

Помислете и за валутната си експозиция.

 

Не е време за рискови начинания.

 

Старата традиция за подготовка на зимнина за следващата зима (която със сигурност ще бъде по-трудна от финансова гледна точка с оглед изтънелите спестявания и ограничените доходи дотогава) вероятно ще е спасението за мнозина.

 

И накрая, бъдете будни, внимателни и отговорни!



Тагове:   България,   рецесия,


Гласувай:
1



1. eien - "Загубеното доверие в управлението на страната",
27.01.2009 05:57
вие имахте ли го това доверие????
цитирай
2. анонимен - ZsFRWCXYYhfQJE
23.05.2011 16:58
OfZphV , [url=http://wzpfprjbpndx.com/]wzpfprjbpndx[/url], [link=http://vesjknmhaxpo.com/]vesjknmhaxpo[/link], http://vkdyxfjqttcq.com/
цитирай
3. анонимен - bPUuLtbsGUX
27.05.2011 16:03
JWMlwt <a href="http://tfztegshqqba.com/">tfztegshqqba</a>
цитирай
4. анонимен - GXaoXWjx
30.05.2011 18:56
JMXvSj , [url=http://xxlzsyfhidku.com/]xxlzsyfhidku[/url], [link=http://yizpopnbrjkl.com/]yizpopnbrjkl[/link], http://lqwhkpqexvij.com/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: eagleeye
Категория: Бизнес
Прочетен: 378598
Постинги: 15
Коментари: 262
Гласове: 131
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031