Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.08.2011 19:36 - Проблемите на останалия свят също не са разрешени
Автор: eagleeye Категория: Бизнес   
Прочетен: 2257 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 24.08.2011 20:21


Предишния постинг посветих изцяло на финансовите и икономическите проблеми на САЩ. Да се твърди, че само САЩ имат проблеми е разбира се несъстоятелно. Днес говорим за глобална, а не само за американска криза. Преди да продължим с въпросите какво следва оттук нататък и какво трябва да се направи, за да излезе светът от кризата, първо трябва да сме наясно със ситуацията в глобален мащаб.

Европа

Всички специалисти и наблюдатели днес говорят за дълговата криза в Европа. Въпреки че проблемите на Стария континент са сериозни, те изглеждат като локва на фона на дълговото блато, в което са затънали САЩ и за което писах подробно в предишния постинг.

Действително дълговите проблеми на Европа не стихват, но между Европа и САЩ има големи разлики. Първо, Европа не е толкова задлъжняла, колкото САЩ, и дефицитите са значително по-ниски. С изключение на крайни примери като Гърция и Италия, нивото на публичния дълг спрямо БВП на отделните държави е далеч под нивото на САЩ, като същото важи и за дефицита спрямо БВП. Второ, населението в повечето европейски страни спестява значително повече, като това важи и за трите водещи икономики в Еврозоната – Германия, Франция и Италия, което допълнително смекчава дълговото бреме на публичния сектор. Трето, Европа не е еднородно цяло. Съществува голяма разлика между Севера и Юга, между Великобритания и Континентална Европа. Така високата задлъжнялост и ниската конкурентноспособност на Гърция, Португалия и Великобритания не могат да се припишат със същата степен на страни като Германия, Франция и Австрия.

Както знаем, в основата на Еврозоната и Европейския съюз стои Германия – пример за успешен икономически модел на развитие. Докато англосаксонския свят (САЩ и Великобритания) се наслаждаваха на мним и кратковременен просперитет, основан на поредица от кредитни балони в следствие на безконтролното печатане на пари, Германия1 постепенно и методично развиваше реалната икономика и увеличаваше производителността и конкурентноспособността си с поредица от реформи на пазара на труда, консерватино кредитиране и контролирано повишение на доходите. Германия е една от малкото страни, които не допуснаха жилищен балон. Същевременно Германия обърна изключително внимание на малкия и среден бизнес, който осигурява по-голямата част от заетостта в икономиката. Целта беше да се защити този сектор във времето на бурна глобализация преди кризата, както и по време на кризата с регулаторна гъвкавост и финансова подкрепа, за да може този сектор бързо да се съвземе при утихването на кризата. Така и стана. За разлика от САЩ и Великобритания, през изминалото десетилетие на ускорена глобализация Германия успя да съхрани производствената си база, а с това и експортния си потенциал. Износът на федералната република надвишава този на САЩ, въпреки че щатската икономика е над четири пъти по-голяма. Това позволи на Германия да се възползва максимално от силния ръст на развиващите се икономики по света. Така в рамките на по-малко от две години след дъното на кризата Германия се радва на исторически ниски нива на безработицата, значителен излишък в търговския баланс и стабилни доходи на средната класа.

До голяма степен примерът на Германия беше последван и от други близки на нея европейски страни като Австрия, Холандия, Полша и скандинавските страни, които също отдавна са забравили за кризата.

Южната периферия на Европа обаче се оказа огледален образ на германо-австрийския модел. Вместо да насочат усилията си към повишаване на производителността, тези страни си „легнаха на ръждата”, разглезени от субсидиите по линия на европейските фондове, а в последствие и от евтиното финансиране на гърба на силното евро. Тези страни повишиха стандарта си на живот, но това стана до голяма степен за сметка на външни фактори, а не на солидна икономическа и социална политика. Така южната периферия занемари проблема с конкурентноспособността си и реши да консумира всичко тук и сега, по американски модел. Населението привикна на непрекъснатите стимули от Европейския съюз и евтините кредити и също подобно на американците изпадна в колективната илюзия, че това ще продължи вечно. Особено крещящ пример за това е Гърция, която повече прилича на закоравял наркоман, който е обезумял за това, че някой се е опитал да му отнеме дрогата.

Музиката обаче вече спря да свири и не малко участници разбраха, че няма столове за всички. Чертата е теглена и сметката приготвена. Консумираното трябва да бъде платено. И никакви протести в това отношение не са оправдани и няма да минат. А по-лошото от това да не си платиш сметката е друг да ти я плати. Защото оттук насетне той ще определя правилата на играта. Нещо подобно на това да ти сложат каишка на врата и да те водят със синджир и намордник. И за неопределено време.

Проблемът на Европа не е дълговата криза сама по себе си, а това, че силни и слаби държави са оплетени в един съюз и това ги прави взаимно зависими. Никой не се интересува от това, че Беларус е пред фалит, защото тя не е във валутен съюз със страните от Еврозоната. Но дори една малка Гърция опъна нервите на политиците в Европа. И ако сметката на Гърция беше сравнително лесно платена, то тази на Испания и Италия е като цяла планина с непознати върхове. Ако Гърция се нуждае от 100-200 млрд. евро, за да обслужва дълговете си през следващите няколко години, то на Италия й трябват също толкова, но за следващите няколко месеца. Именно Италия ще е преломната линия за стабилността на Еврозоната и дори на Европейския съюз. Ако Италия „клекне” и „се разболее”, това ще завлече целия валутен съюз. В крайна сметка колкото и мощна да е икономиката на Германия, тя не може да спаси всички проблемни страни в Еврозоната. Именно финансовите проблеми на валутния съюз са най-голямата заплаха за стабилността и развитието на Германия и подобните на нея страни от Севера, а оттам и за целия Европейски съюз.

Въпреки че европейските проблеми имат по-различен характер от тези в САЩ, Европа предпочете да използва същите методи за „справяне” с кризата. Истинският капитализъм включва в себе си фалити за най-слабите и неефективните, нещо като естествен подбор в икономиката. По този начин икономиката се заздравява и се създават предпоставки за стабилен и устойчив ръст и просперитет като цяло. Вместо да бъдат извадени от валутния съюз обаче и да бъдат оставени да фалират, страните от периферията бяха спасени (или поне част от тях) за сметка на силните страни от Севера с риска накрая всички да се разболеят. Интересно е и наблюдението, че някои от страните, които трябваше да застанат от страната на спасяващите, се оказаха от страната на спасяваните. Така например вместо Италия да бъде гарант за сигурността на Еврозоната като третата най-голяма икономика във валутния съюз, тя вече залитна към страната на спасяваните. Това едновременно отслабва страната на спасяващите и увеличава броя на спасяваните, както и размера на помощта, която е необходима.

Разбира се, не трябва да забравяме солидарния принцип, на който се основава Европейският съюз и Еврозоната, което обяснява донякъде нежеланието на европолитиците да включат в действие принципите на капитализма. Донякъде това е оправдано, защото потенциалният икономически хаос от едно такова решение може да подкопае сериозно основите не само на валутния съюз, но и на целия Европейски съюз и по-нататъшната интеграция. Но трябва да е ясно също, че здрава къща се строи върху здрави основи. И никакви архитектурни решения на петия етаж не могат да отстранят проблемите с основите на сградата. Колкото и бетон да излеем в колоните на петия етаж, стабилността на сградата няма да се подобри. По-скоро ще се влоши, защото върху слабите основи ще легне допълнителната тежест от по-дебелите колони на петия етаж. Така спасителните мерки под формата на ударни дългови инжекции само ще отслаби силните, докато слабите ще бъдат смачкани под бремето на увеличените дългове.

Не на последно място за проблемите на Европа трябва да отдадем заслуженото на големите спекуланти и манипулатори на пазарите. В основата си това са хедж фондове, подхранвани с евтин финансов ресурс от големите американски инвестиционни и търговски банки. Това става възможно благодарение на ниските лихви, поддържани от Фед, както и от програмите за наливане на ликвидност, която вместо да се насочи към реалната икономика, всъщност отиде в трезорите на големите банки и подхрани спекулациите и манипулациите на финансовите пазари. Част от мръсната работа се върши от самите банки, но най-тънките моменти обикновено остават за хедж фондовете, защото те са слабо регулирани и в съзнанието на широката общественост те остават анонимни и лесно могат да бъдат приведени в изкупителна жертва, без това да се отрази сериозно на репутацията на големите банки.

Разклатеното доверие и задълбочените проблеми лесно могат да се превърнат в истинска криза дори само под натиска на тези играчи. Те не се интересуват от разрешаването на проблемите. Напротив, те се нуждаят от силно разклащане на системата, за да спечелят повече. Тези играчи първо раздуват балона до краен предел, за да насъскат и другите да влезнат в него, а след това го пукат от всички страни, за да спечелят и от низходящото движение. Целта е тези движения да са достатъчно големи, за да се максимизира печалбата. Така че нека не се учудваме на неочакваните и спорадични флуктуации на финансовите пазари през последните десет години и особено сега във време на криза.

Темата за манипулациите на пазарите е достатъчно обширна и заслужава отделно внимание в самостоятелен постинг. Тук е достатъчно да припомним, че именно Goldman Sachs2 помогна на Гърция да влезе в Еврозоната чрез негласното използване на финансови машинации с цел прикриването на реалното финансово състояние на страната. Дейност, в която американската банка има повече от столетен и богат експертен опит, както всички вече се убедихме.

Китай и развиващият се свят

Всички се удивляват на китайското икономическо чудо. И има защо. След опустошителното управление на комунистическата партия до 1978 г., последвалите реформи и отварянето на Китай за света изведе страната от блатото на мизерията. Азиатската страна с отворени обятия прие в своя двор производството на САЩ, а в последствие и на много други страни от целия свят, с което си осигури заетост и повишаващи се доходи за населението, съвременни технологии, финансова и икономическа мощ и все по-голяма роля в глобалната политика.

Постиженията на Китай наистина заслужават суперлативи и изпъкват още повече на фона на състоянието на другите посткомунистически страни. Китай е единствената страна от бившия социалистически лагер, която успя да се реформира и да се възползва максимално от постиженията на капитализма

Ярък контра пример в това отношение е самата Русия, която има едновременно в пъти повече плодородна земя от Китай, значително по-голям интелектуален потенциал и неизчислими природни ресурси. С този профил Русия можеше да бъде една от трите най-големи икономически сили на света заедно със САЩ и Китай. Но следваният от руснаците икономически модел доведе до силно изкривяване на икономиката с концентрирането на богатството в шепа олигарси, поддържани от тайните служби, докато обществото като цяло си остава бедно. Днес икономиката на Русия е изцяло зависима от търсенето на ресурси от Запада, а немалка част от богатството на страната изтича извън граница с цел укрепването на политическите интереси на управляващата върхушка, за сметка на народа. Нещо като съвременен вариант на комунизма или може би неокласически феодализъм.

Китай от своя страна заслужава адмирации и за опитите си да осигури просперитет на най-многобройното население на света. Никоя друга държава няма опит в управлението на толкова много хора и осигуряването на тяхното благоденствие. Ако САЩ се затрудняват да осигурят просперитет на 300 милионното си население, Китай трябва да мисли за още 1 милиярд души отгоре. И досега се справя впечатляващо добре.

Проблемът на Китай обаче е силната зависимост от външните пазари и то най-вече от проблематичните САЩ и Европа. Колкото и бързо да растеше Китай през последните три десетилетия, те не бяха достатъчни, за да се вдигне на крака цялата икономика на страната и да се разчита все повече на вътрешно потребление. Все още стотици милиони китайци тънат в мизерия по селата, а същевременно социалното разслоение в обществото продължава да се увеличава, поставяйки под въпрос социалния мир в страната.

За да тушира удара от глобалната финансова и икономическа криза и за да поддържа социалния мир, Китай предприе драстични мерки за поддържане на високия си икономически растеж. Той обаче дойде с цената на трилиони долари дългове за цялата икономика. Властите се впуснаха в гигантски и ненужни инфраструктурни проекти само и само да се генерират работни места. По подобие на САЩ през първото десетилетие от 2000 г. насам и Япония през 80-те години на миналия век, Китай в момента преживява своя гигантски кредитен и строителен балон, който върви към финалната си фаза. Днес не е трудно да се намерят цели новоизградени градове, в които никой не живее, магистрали, по които не се движат коли. Целият този свръх капацитет предвещава едно – спукване на балона, масови лоши кредити, масови фалити на фирми и банки, мощни дефлационни сили и срив на икономиката. И колкото повече се раздува този балон, толкова по-голям ще е крайният удар за Китай.

Първите сигнали за това вече са налице. Според някои анализи3 само градовете и общините са заели между 1.5 и 2.1 трлн. долара през последните няколко години, като една трета от тях вече е отписана. Между 2008 и 2010 г. сумата на отпуснатите от банковия сектор кредити е нараснала от 120% от БВП до 180% от БВП, като голяма част от средствата са се насочили към сектора на недвижимите имоти.

С други думи, Китай направи същото, което направиха САЩ и Европа – гигантски дългови инжекции за ударно стимулиране на икономиката, което доведе до силно задлъжняване в случая на местната власт, свръх капацитет и неизбежен срив на икономиката след спукване на балона. Кога точно ще се случи това е трудно да се определи, но е ясно е, че процесът е във финалната си фаза. Със сигурност обаче нова рецесия в двата основни търговски партньора на Китай – САЩ и Европа, ще увеличи допълнително напрежението в китайската икономика, ще увеличи лошите кредити, което лесно може да срине доверието на инвеститорите и така да се спука кредитния балон. Икономическият ластик дотолкова е разтеглен, че всеки по-сериозен икономически шок може да го скъса. И този път китайските власти няма да могат да тушират икономическия удар с нови ненужни инфраструктурни проекти.

Срив или дори силно забавяне на икономическия ръст на Китай обаче ще се отрази силно негативно на всички страни, разчитащи на износа на суровини, в това число развити и развиващи се като Бразилия, Русия, Чили, Канада, Австралия и т.н. Именно силното търсене на суровини от страна на Китай след дъното на кризата извади тези страни от кризата. Но обратният процес също е валиден. Свиването на потреблението на суровини от Китай би върнало тези страни обратно в рецесия. Положителното на много от тези държави е, че те успяха да намалят дълговете си до сравнително ниски нива.

Каквото и да се случи с Китай, едно е сигурно – Китай не може да изтегли света от кризата. Китайската икономика все още е твърде малка, за да действа като заместител на слабото потребление в развитите страни. Брутният вътрешен продукт на азиатската страна е около 40% от този на САЩ и е едва около 10% от брутния продукт на света. При това потреблението на Китай е едва една трета от собствения му БВП. Но дори и да беше значително по-голяма икономика, остава фундаменталният въпрос: „Какво по-точно Китай ще внася отвън, (подкрепяйки по този начин останалия свят), което той да не може да си произведе сам, при това значително по-евтино?”

Към днешна дата Китай внася два вида стоки от останалия свят – суровини и технологии. Именно внасянето на огромно количество суровини от различни страни по света изтегли тези страни от кризата. Но това са сравнително по-малки икономики, силно зависими на този етап от износа на суровини за Китай за своето благоденствие. САЩ и Европа, които съставляват половината от световната икономика, не само не спечелиха от силното търсене на суровини в Китай, но дори и загубиха доход, заради силното им поскъпване.

Що се отнася до технологиите, до голяма степен те влизат в Китай на практика безплатно заедно с чуждестранните инвестиции. Разбира се Китай все още разчита на развитите страни в това отношение, но придобиването на технологии от азиатската страна само по себе си не може да реши икономическите проблеми на развитите страни. Освен това Китай вече придоби повечето технологии на развития свят и в недалечно бъдеще ще може сам да произвежда всичко, което останалият свят му предлага.

В този смисъл твърдението, че Китай е двигател на растежа на световната икономика е силно пресилено. САЩ и Европа са на прага на нова рецесия въпреки силния растеж на китайската икономика, а дори опасенията за такава рецесия доведоха до срив в цените на основните производствени суровини по света.

Индия също се опитва да се развива до голяма степен самостоятелно, възползвайки се от голямото население и богатите си ресурси. Индия обаче е в начална фаза на развитие на икономическия си потенциал. Въпреки че броят на населението на Индия е близко до това на Китай, индийската икономика е близо четири пъти по-малка от китайската. Очевидно е тогава, че колкото и голям да е икономическият растеж на Индия, тя също не може на този етап да бъде фактор за икономическия растеж на световната икономика.

Интересен факт е обаче, че индийското население притежава не малко злато, в следствие на старите си традиции за подаравяне на златни накити при сватби и други празненства. Силното поскъпване на златото допълнително увеличава богатството на населението с всичките позитиви от това за икономиката.

Япония

Остава да погледнем и последната голяма сила на световната икономическа карта. Въпреки че Япония е третата най-голяма икономика в света, по-важните характеристики на японската икономика са, че тя стагнира вече повече от две десетилетия след спукването на жилищния балон в края на 80-те години на миналия век. И тогава, както и при днешната криза, японските власти реагираха точно по същия начин, както днес американските – спасиха зомби банките си и неефективните си компании, вместо да ги оставят да фалират. Бяха предприети поредица икономически стимули, но без особен резултат за растежа на икономиката. Всъщност единственият резултат бе това, че държавните дългове се увеличиха драстично до над 200% от БВП на страната и по този показател Япония4 е на почетното второ място след Зимбабве според статистиката на ЦРУ.

За разлика от САЩ обаче, населението на Япония е изключително спестовно настроено. Именно високата спестовност на японците поддържа държавните финанси, като държавният дълг се държи почти изцяло от местни хора и институции. Освен това също като Германия, Япония съхрани до голяма степен производствената си база, която освен това произвежда продукция с висока добавена стойност. Именно това поддържа високите доходи на населението и същевременно ниска безработица.
Япония обаче, също както Китай и Германия, е силно зависима от износа. Тогава остава въпросът „Какво ще стане с икономиката на Япония, ако дълговата криза помете САЩ и Европа?”

Заключение

От краткия преглед на икономическата ситуация по света могат да се направят няколко важни извода с определящо значение за развитието на световната икономика оттук нататък.

Първо, повечето водещи икономически сили в развития свят са затънали в дългове.

Второ, всички водещи развити и развиващи се икономики предприеха сходни мерки за борба с кризата – ударно вливане на ликвидност и раздуване на публичните дългове, които до голяма степен изтощиха държавните финанси и значително намалиха способността на тези държави да противодействат на нови икономически шокове.

Трето, въпреки че в повечето големи развиващи се страни публичните дългове все още не са стигнали опасните нива, предвещаващи фалит, икономиката на голяма част от тях зависи от икономическия растеж на Китай, който на свой ред е изправен пред предизвикателството да се справи с огромния си кредитен и строителен балон и натрупания свръх производствен капацитет.

И четвърто, никоя от големите икономики, било то развита или развиваща се, не може да твърди, че се е откъснала от проблемите на останалите страни, т.е. че вече е независима. Нова криза в САЩ и Европа би повлякла отново всички големи икономики, а покрай тях и всички малки.

Сега вече можем да насочим вниманието си към въпроса „Какво следва оттук нататък?”

1. http://www.investor.bg/news/article/106307/91.html
2. http://www.bloomberg.com/apps/news?pid=newsarchive&sid=asBNXSLtlN9E
3. http://www.investor.bg/news/article/121625/336.html
4. https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2186rank.html




Гласувай:
3
0



Предишен постинг

1. анонимен - analiz
06.09.2011 22:50
mnogo dobre, no ideite za promiana gi niama v sveta na ikonomikata
цитирай
2. анонимен - спекулаций
03.11.2011 21:17
Постинга ми харесва много,както и всички преди него.Редовно посещавам този блог.С нетърпение очаквам мнението за манипулацията на пазара.А какво ще кажеш за понятието ,,фалит на държава,,.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: eagleeye
Категория: Бизнес
Прочетен: 295274
Постинги: 15
Коментари: 262
Гласове: 131
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031