Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.07.2010 13:46 - Кризата: Виновните продължават да диктуват правилата на играта
Автор: eagleeye Категория: Бизнес   
Прочетен: 5122 Коментари: 8 Гласове:
0

Последна промяна: 19.07.2010 13:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Три години след началото на най-опустошителната финансова и икономическа криза след Голямата депресия главните виновници за нея не само че не получиха заслуженото си възмездие, но и продължават да определят правилата на играта.   Goldman Sachs, авангардът сред световния финансов елит, който породи кризата, за пореден път се измъкна тънко от ръцете на регулаторите срещу безличната сума от 550 млн. долара. За обикновения човек, който едвам свързва двата края в следствие на кризата, тази рекордна сума изглежда космическа. Но тя трябва да се сравнява с милиардите долари, които Goldman Sachs спечели покрай кризата, в която тя е главен участник.   Този казус е изключително важен и показателен в много отношения. За всички сведущи беше ясно, че атаката от страна на регулаторите срещу Goldman Sachs има повече политически привкус, отколкото някакво значение от регулаторна или икономическа гледна точка, особено след като стомната се счупи на хиляди парчета. Goldman не е просто поредната инвестиционна банка, срещу която властите започнаха шумни разследвания за участието им в причиняването на световната криза. Goldman е перлата в короната на финансовия бизнес не само в САЩ, но и на световно ниво. Същевременно в продължение на три години от началото на кризата до сега няма нито един осъден, няма дори официално обвинение или заведено дело срещу нито един от големите играчи, стоящи в основата на кризата. В отговор на силно разклатеното доверие към Обама и демократите като цяло, властите насочиха вниманието си именно към Goldman Sachs, за да канализират огромното възмущение на обикновените американци срещу финансовия елит. Чрез постигнатото споразумение властите на практика се опитаха да потушат огромния гняв сред населението, хвърляйки прах в очите на обикновения американец, пък и на света, че с тази на пръв поглед голяма, но в същност незначителна глоба, е раздадено дългоочакваното от всички възмездие.   Да, наистина, глобата, която Goldman Sachs трябва да плати по споразумението си с SEC (Комисията по фондови борси и ценни книжа на САЩ), е чисто и просто поредната подигравка с обществото, което трябваше да плати трилиони долари за спасяването на големите финансови акули, а след това и за огромните финансови стимули, за да се предотврати втора голяма депресия, поне засега. Според някои анализатори, глобата от 550 млн. долара е равносилна на печалбата, която банката прави за 15 дни! В същото време правителството на САЩ плати над 150 млрд. долара за спасяването на AIG, от които над 10 млрд. отидоха само за Goldman Sachs. И то за вземанията, които банката имаше от застрахователя в следствие на огромните залози на банката (посредством деривативните инструменти CDS подобни на застраховки срещу неплащане) срещу собствените си продукти!   Най-важното от този казус обаче има съвсем друго измерение. Със сключеното извънсъдебно споразумение властите на практика узакониха спечеленото от Goldman Sachs покрай кризата. Банката със 150 годишна история отново плати в пъти по-малко отколкото спечели. Същевременно поредното разследване срещу Goldman Sachs приключи отново някъде по средата, без да бъдат разнищени връзките и действията до край и без да се разкрие публично цялото участие на банката в раздуването на кредитния балон и безкрайните финансови измами, довели до най-големия финансов балон за всички времена. Този казус за пореден път илюстрира, че големите риби винаги намират начин да излезнат сравнително сухи и дори големите печеливши от всяка ситуация, дори ако действията им са довели до световен финансов колапс. Тази схема вече сме я виждали многократно. Мат Таиби от списанието Rolling Stone блестящо описва участието на Goldman Sachs в раздуването на всички големи финансови балони през последните сто години, довели до тежки финансови икономически кризи.   Този казус показва и това, че независимо от широко афишираните действия за промяна на статуквото, реални действия срещу едрите риби всъщност няма. Нищо не се е променило от времето, когато беше създаден Федералния резерв (1913 г.), основан от същите банки и банкови династии, които породиха и настоящата криза. За пореден път сме свидетели на чисто фасадни действия от страна на висшите политици в САЩ, пък и в Европа, които повече се грижат за интереса на своите щедри спонсори, отколкото на избирателите си.   Казусът е показателен за това, че няма абсолютно никаква воля сред политическия елит за промяна на статуквото. Всички досегашни действия само усложниха ситуацията, вместо да я разплетат. На големите банки им беше позволено да станат още по-големи, поглъщайки своите фалирали конкуренти с помощта на държавата, като по този начин финансовата система стана още по-уязвима в сравнение с времето преди кризата. Проблемът “too big to fail” („прекалено големи, за да бъдат оставени да фалират”) днес придоби още по-застрашителни размери. И докато маса малки регионални банки бяха оставени да фалират, в повечето случаи без да имат каквото и да било участие в причиняването на кризата, големите се радват нa завиден комфорт сред политическия елит, жънейки отново огромни печалби.   Нещо повече, федералните власти съзнателно си затварят очите за издевателствата на големите финансови акули над местните власти, за участието им във всички големи корпоративни скандали (като Енрон, например), за безкрайните им счетоводни манипулации, оставяйки същите дори сами да определят правилата на играта. Нали именно под натиска на големите банки, препълнени с токсични активи, бяха променени счетоводните правилаза отчитането на тези активи, така че още през следващото тримесечие след влизането в сила на новите правила същите тези банки, бълващи огромни загуби до този момент, започнаха отново да отчитат главозамайващи печалби. Навсякъде и във всичко в продължение на десетилетия наред виждаме все същите имена в различни комбинации! Коя нормална, та дори и не толкова демократична държава, би толерирала такова поведение?! Наистина ли икономиката се нуждае от такива банки, които десетилетия наред манипулират финансите, икономиката и политиката на същата тази страна?!   Докато си задаваме тези въпроси, отклоняването на държавни средства в полза на големите банки продължава с пълна сила. Безпрецедентните нулеви лихви, които Федералният резерв поддържа в продължение на рекордно дълго време, всъщност представляват следващия етап от финансовото спасяване (bailout) на банките с държавни средства, но този път не толкова явно. Всъщност схемата е доста проста: банките заемат неограничен размер средства от Федералния резерв (по същество новосъздадени пари) при практически нулеви лихви и след това ги дават на федералното правителство с лихва, съобразена с падежа на държавните ценни книжа. Например, през последната една година 10-годишните държавни ценни книжа на САЩ се търгуваха при доходност от 3-4%. Банките се финансират безплатно от дъщерната си организация – Федералния резерв – и с получените средства финансират дълговете на федералното правителство срещу лихва. Няколко стотин милиарда долара като база, върху която се начисляват 3-4% процента, е достатъчна сума, за да се постигнат главозамайващи печалби при незначителен риск. Сега разбираме колко удобни за финансовите акули са гигантските бюджетни дефицити, които Обама докара до трилиони долари само за две години управление! При това малкият и среден бизнес не видя нищо от тези пари. В същото време някои „видни“ икономисти, вкл. и нобелови лауреати, неистово обработват общественото мнение, че са необходими още финансови стимули, за да се излезе от кризата!   Нека никой не се залъгва, че главозамайващите печалби на големите търговски банки (каквито се водят и Goldman Sachs и Morgan Stanley, след като смениха статута си в разгара на финансовия колапс, за което те получават и държавна защита на влоговете си и гаранции на заемите си от федералната служба за застраховане на влоговете – FDIC) са плод на усърдно и внимателно кредитиране на реалния сектор. Напротив, частният сектор, и преди всичко малкият и средният бизнес, е притиснат за пореден път в ъгъла от същите тези банки, които им отказват адекватно кредитиране вече в продължение на три години. Нещо повече, някои от големите банки, като Citibank, дори взеха решение да ограничат значително потребителския си бизнес в САЩ. Вече не е тайна, че печалбите на банките през последната година идват основно от търговията с държавни ценни книжа на федералното правителство, използвайки горепосочената схема. И тъй като схемата вече беше проиграна през изминалата година, съвсем не е случайно, че една година по-късно същите банки вече не могат да регистрират съществени ръстове в приходите си, а някои от тях дори отчитат значителен спад. В същото това време редица специалисти ни убеждаваха, че печалбите на банките са признак за възстановяването на американската икономика! Напротив, печалбите на банките в основната си част сега се генерират от спреда на лихвите, които правителството, т.е. цялото американско общество, плаща върху поетите дългове. А няма ли да е по-добре федералното правителство да се финансира директно от Федералния резерв при нулеви лихви?! Разбира се, ако Федералният резерв не беше частна организация.   Нека никой не се залъгва и защо лихвите по дългосрочните ценни книжа на САЩ са толкова ниски с оглед рекордните и умопомрачителни дефицити на федералното правителство. Предоставяйки възможност на банките да заемат средства при 0% лихва, а след това с тези средства да финансират бюджетните дефицити при 3-4% лихви, федералните власти рекапитализират големите частни банки с обществени средства. В замяна, правителството използва банките, за да поддържа изкуствено ниска цената и на дългосрочното си финансиране, създавайки илюзията сред пазарните участници, че дълговете на САЩ са много атрактивни и безрискови. Някои си мислят, че Китай, Япония и петролните държави финансират огромните дефицити на САЩ. Ако погледнем статистиката за финансовите резерви на тези страни в долари, както и изменението на авоарите им в ДЦК на САЩ, ще видим цяла пропаст между размера на дефицитите и осигуреното финансиране от тези страни. Откъде тогава идват останалите средства?! От банките, които се финансират безлихвено от Фед. Разбира се следите могат да се позабършат тук-там, за да не бъде толкова очевидно. Например, същите тези банки може да дадат част от заетите средства на разни приближени хедж фондове и други големи играчи на финансовите пазари като си поделят лихвите, създавайки усещането, че търсенето на американски дълг е много голямо и от широк кръг от инвеститори. Това са стари трикове, които не могат да убягнат от очите на всеки достатъчно опитен анализатор или дългогодишен наблюдател.   Днес големите финансови акули отбелязват още една голяма победа. Предвижданите радикални законодателни промени във финансовата област в САЩ, целящи предотвратяване на бъдещи подобни кризи, бяха бързо окастрени на второ четене под въздействието на мощното лоби на големите банки. В крайния си вариант тези промени приличат на злобно куче-надзирател с извадени зъби. Наистина, колко опасен е, да кажем, един питбул, ако му бъдат извадени зъбите?! Жалка картинка, наистина. Така например, Федералният резерв, вместо да поеме значителни удари заради оркестрирането на кризата, всъщност получи още повече права да „регулира“ и „надзирава“ банките, чиято собственост е той. Дори ще защитава потребителите от същите тези банки чрез новосформираната агенция за защита на потребителите. Сякаш преднамереният му провал в надзора на порочните практики на банките не стига, но сега правомощията му дори се увеличават значително. Каква пародия!   В Европа политическият елит също се прави на ни чул, ни видял. Пипалата на Goldman Sachs стигнаха толкова далеч, че скандалът с прикриването на размера на държавния дълг на Гърция, благодарение на което Гърция влезе в Еврозоната, някак си бързо загуби скорост и беше скоропостижно притъпен и „забравен“ от послушните медии. Същите тези медии, които се надпреварваха да раздуват балона на дълговата криза в Европа с гръмките предсказания, че еврото, Еврозоната и Европейският съюз всеки момент ще се разпаднат под натиска на големите дългове на южните страни-членки, особено на Гърция (под 2% от икономиката на ЕС!). Но нали именно благодарение на Goldman Sachs днес Гърция е в основата на раздухваната криза с дълговете на Европа?!   И докато световния финансов елит празнува поредната си победа, средната класа на здраво работещите и като цяло честни американци продължава да тъне в агонията на своя разпад. Според статистиката, като следствие от кризата за първи път в историята на САЩ банките притежават по-голямата част от богатството, вложено в жилища, отколкото самото американско население. Освен това 83% от акциите на американските компании се държат от 1% от обществото. Ето как богатите стават още по-богати, а малките плащат сметката!   Остава да си зададем въпроса „Защо е така? Защо и в 21 в. едрият капитал продължава да управлява света?!“ Това е въпрос, по който са написани цели книги и са направени редица великолепни филми и не би могло да бъде разнищен като за финал на този постинг. Но е ясно, че докато срастването между големия финансов и индустриален елит с политическия елит остава здраво и непокътнато, безсмислено е да говорим за каквито и да било промени, каквито ние, обикновените хора, искаме. Достатъчно е да илюстрираме тази симбиоза между елитите с няколко примера: предишният финансов министър на САЩ, Ханк Полсън, който изигра важна роля за разрастването на кризата, беше преди това главен изпълнителен директор на Goldman Sachs; Тимъти Гайтнър, настоящият финансов министър, беше шеф на Федералния Резерв Ню Йорк (най-важното изпълнителско звено на Федералния резерв) през целия период на разрастване на кредитния балон, като поощряваше разхлабените стандарти за кредитиране и другите порочни практики на банките, а в последствие беше архитект и на зрелищното спасяване на AIG, което струва над 150 млрд. долара на данъкоплатците; шефът на Федералния резерв днес, Бен Бернанке, в продължение на дълги години участваше във вземането на решения на Федералния резерв още по времето на Алън Грийнспан, главната маша в ръцете на големите финансови акули. Примерите са много. По-важното е, че на тези хора днес е възложено да извадят икономиката от кризата, която самите те причиниха!


Още от поредицата, посветена на кризата:

Кризата: Рецесията си отива, проблемите остават

Кризата: САЩ – икономика на стероиди



Гласувай:
0



1. анонимен - Браво на автора
19.07.2010 23:46
Блестяща статия, задълбочен и суров анализ, съвпадащ напълно и с моите оценки за сегашната картина и очакванията за близкото бъдеще за бившото величие, наречено САЩ.
Въпрос на време (няколко години) е критичната маса хора да прозре, че нещата са непоправими и нищо не може да спре срива. Няма да е лесно на никой!
цитирай
2. анонимен - Малко по-различно мнение
20.07.2010 09:57
С по-голяма част от статия съм съгласен, но проблемът според мен не е в това, че банките са направили няколко милиарда на гърба на данъкоплатците, а в промяната на манталитета на населението от развитите страни. Нека погледнем историята и ще разберем. Големите страни са се финансирали основно с водене на всойни и колонизиране на континенти. По този начин се формира едно консуматорско звено в държави като Англия, Франция, Испания, САЩ и др. Те благата идват от това, че имаш собсвеност(която по принцип не е твоя) и получаваш рента. След Втората световна война почи не остава държава, която да е колония на някоя от Великите сили. Това от своя страна води до бавно, но сигурно намаляване на външните приходи на т.нар "рентиерски" държави. Войни почти не се водят, а в същия момент "рентиерското"население е свикнало да потребява, а мръсната работа да се върши от "китайци". Така все по-малко се произвежда, а повече се потребява. Силен катализатор на този процес изигра отварянето на Китай към световната икономика, което катапултира производтвото на развитите държави в обратна посока и го заби като пирон. Изключение правят Германия и Япония - защото и двете държави са сринати със земята след Втората световна война и там все още е жив духа на хиперинфлацията и разрухата. Въпреки, че това са най-спестовните нации, при тях притеснението от хиперинфлация или дефлация е най-голямо за разлика от САЩ и Англия например.
Така, че определено "братята" Голдман, Джек Пи и компания си играят тяхната игра - те са я играли и по време на голямата депресия и световните войни, войната във Виетнам и Иранската криза, но според мен основните проблеми не са в тях. Това е все едно за кризата в България да обвиняваме банките, че давали кредити на всеки, пък било то и на високи лихви. Нали знаете поговорката за виновника и баницата.
Поздрави за статията ... великолепна е. Keep writing...
цитирай
3. анонимен - Знанието е сила!
20.07.2010 11:41
Изключителна статия, ОРЛОВ ПОГЛЕД!

Контролирането на лихвения процент и паричното предлагане от частен картел - това е грабеж!
цитирай
4. анонимен - Mnogo dobre......
22.07.2010 03:11
Pozdravlenia, vse oshte ima misleshti hora, napomnia mi na Robert Peston ot BBC
цитирай
5. анонимен - до№2
22.07.2010 07:26
какви ги пишеш че нещо не те разбрах.какви са тия манталитети и населения.и тука не става дума за няколко милиарда на гърба на данакоплатеца,а за нещо по лошо,автора го е написъл.става дума за печатницата за пари/федер.резерв/на сащ/наи голямата икономика в света/,която е в частните ръце на едни хора с големи носове.и още-долара е световната резервна валута.та тези хора си дават на себе си безлихвен заем,които заемат на правителството срещу лихва.ти какво ще кажеш за едно такова правителство?? и това не е от сега а от почти 100 години.как мислиш,притежават ли тези хора вече почти всичко в тази държава или това са измислици?понякога истината е толкова шокираща и очевидна ,че хората отказват да я приемат.
цитирай
6. анонимен - Тогава какво следва?
23.07.2010 00:27
Благодарност на автора!

Ако не можеш да ги победиш, присъедини се към тях.
Ако тука са решили да правят банани и плащат с банани, отиди по-близо до тях, че може и мръвка да получиш, вместо да се хабиш срещу течението.
Ако не знаеш как да правиш нещо, учи се от победителите и се дръж много скромно.

цитирай
7. анонимен - LjeWddYJeRjoTLUNJqy
23.05.2011 17:00
W8mFfZ , [url=http://ccglxkbrrbpf.com/]ccglxkbrrbpf[/url], [link=http://rqptqoqvlnmp.com/]rqptqoqvlnmp[/link], http://awyfjutjdefi.com/
цитирай
8. анонимен - ZKdwoyHslVmFesvm
30.05.2011 19:01
d8V14t , [url=http://bhepuleaobzw.com/]bhepuleaobzw[/url], [link=http://juxgbvjizlhk.com/]juxgbvjizlhk[/link], http://bdttbojyqupu.com/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: eagleeye
Категория: Бизнес
Прочетен: 378675
Постинги: 15
Коментари: 262
Гласове: 131
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031