С избирането на Барак Обама за президент на САЩ много хора вярват, че са затворили една страница от историята на страната, която ще запомним с множество неизпълнени обещания, провалени икономически модели и развенчани политически догми, оставила в наследство бреме, което може да се окаже непосилно за идните поколения. Много хора вярват, че Обама ще отвори нова страница и ще възстанови просперитета и изконните човешки ценности, завещани от основателите на нацията. Тази нова страница обаче може да се окаже не по-малко предизвикателна и бурна от предишната. Новият президент трябва да изведе страната от една от най-тежките икономически кризи в историята на САЩ, както и да положи основите за разрешаването на друга, далеч по-мащабна и на пръв поглед невидима криза, която тегне като сянка над бъдещето на страната.
Барак Обама вече очерта основните насоки на своя план за икономическо възстановяване. Въпреки че детайлите тепърва предстои да се доуточнят, вече е ясно, че новият план ще надхвърли по размер наскоро приетия от администрацията на Буш спасителен план за 700 млрд. долара. По неокончателни разчети планът на Обама достига и вероятно ще надхвърли 825 млрд. долара, като приблизително две трети ще бъдат похарчени под формата на директни правителствени разходи за покупки, а останалата една трета ще бъде реализирана под формата на данъчни намаления.
Въпреки че поредицата от събития, връхлетели щатската и световната икономика през последната година и половина, бързо ни накара да свикнем с големите числа, не трябва да забравяме, че те имат безпрецедентна величина, при това в мирно време. Взети заедно, планът на Буш и този на Обама възлизат на над 1.5 трилиона долара, число, което обикновеният човек не би могъл да асимилира. Едвам свикнали с милиардите, вече говорим в трилиони. Може би е добре да започнем с определението „Един трилион е равен на един милион милиона“!?
Тези безпрецедентни правителствени харчове имат две страни – актив и пасив. От страната на актива стоят обещанията за възстановяване на американската икономика и връщане на просперитета. В пасивната страна се записват новите дългове, които правителството поема, за да финансира активната страна. И докато в актива стоят обещания, които не е сигурно, че ще се изпълнят според очакваното, в пасива стоят ясно определени и съвсем сигурни дългове, които рано или късно ще трябва да се платят по един или друг начин. Ето защо е важно да преценим до колко обещанията са разумни и изпълними. А това означава да определим колко ефективни ще са предложените планове за осъществяване на поетите обещания. За ефективността на спасителния план на Буш отделих специално внимание в постинга „Колко спасителен е планът на САЩ“. В този постинг ще разгледам плана на Обама.
Финансовите пазари вече отчетоха смяната на властта в САЩ и възлагат големи надежди на предложените от новия президент мерки за възстановяването на икономиката. Колко ефективен ще е този план обаче остава спорен въпрос поради няколко съображения. Първо, въпреки че политиците осъзнават сериозността на ситуацията, не е сигурно, че планът на Обама ще получи нужното одобрение от Сената и Конгреса на САЩ в този или по-голям размер. Предложеният план е безпрецедентен по своя мащаб и идва съвсем скоро след приемането на предишния рекорден по размерите си план на Буш, одобрен през октомври миналата година. Първият план трудно събра необходимата подкрепа от представителите на двете партии и беше приет едва след втория тур на преговорите. Какво да кажем за нов, допълнителен план, пет месеца по-късно и значително по-голям от предишния?! Дори новият план да бъде приет в този размер, остава въпросът дали предложените 825 млрд. долара изобщо ще са достатъчни за противодействие на криза от такъв мащаб и характер?!
Второ, одобрението на какъвто и да е план, особено в размерите на предложения от Обама, вероятно ще се проточи във времето предвид явните политически разногласия не само между партиите, но и в техните редици. Протакането работи против възстановяването на икономиката и против самия план и неговата ефективност. Загубеното време само ще задълбочи рецесията, пораждайки необходимостта от още по-мащабни мерки за въздействие.
Трето, финансирането на този план, както и на очаквания рекорден бюджетен дефицит, предполага значително „печатане“ на нови пари, което поражда сериозни рискове за увеличаване на инфлацията и лихвените проценти, в крайна сметка подривайки ефективността на предложения план. Бюджетният дефицит за фискалната 2009 г. се очаква да надмине рекордните 1 трлн. долара, без да се включва планът на Обама. Предишният рекорд се държеше от администрацията на Буш в размер на 455 млрд. долара, отчетен за фискалната 2008 г., при едва 162 млрд. долара за 2007 г. През първите четири месеца от новата фискална 2009 г. натрупаният дефицит вече надхвърля 400 млрд. долара. Както споменах, двата плана – на Буш и на Обама – ще струват над 1.5 трилиона долара. Отделно, Обама предвижда няколко години на трилионен бюджетен дефицит, докато икономиката се възстанови.
И така, докато в активната страна стоят несигурни обещания за по-добро бъдеще, в пасивната се трупат сигурни задължения, които трябва да се изплатят рано или късно. Как обаче ще се финансират тези колосални дефицити?
Досегашното финансиране не беше голям проблем, тъй като последният отчетен рекорд възлиза на едва (!) 455 млрд. долара, при това финансиран в сравнително благоприятни икономически условия за световната икономика. Основните кредитори на САЩ досега бяха Китай, Япония, страните от Близкия Изток (петролните държави) и Европа, като те осигуряваха финансирането на над 70-80% от новите федерални дългове. Очакваните дефицити през 2009 г. и следващите години обаче са над два пъти по-големи от предишния рекорд, а глобалната икономика е в тежка криза за пръв път от Втората Световна война. Важно е да се отбележи, че Китай вече рязко намали покупките си на щатски дълг, насочвайки ресурсите си за стимулиране на собствената си икономика. Япония и другите развити страни са в сериозна рецесия и също се нуждаят от финансиране на амбициозните си фискални програми и едва ли ще могат да заделят средства и за дефицитите на САЩ.
В тази ситуация възможностите за финансиране на очакваните рекордни бюджетни дефицити са основно две. Намалелият интерес и понижената способност на останалия свят да финансира новите гигантски дългове на САЩ означават, че голяма част от тези дефицити ще трябва да се финансират с новосъздадени пари от Федералния резерв. Монетизирането на дефицитите, при това в особено големи размери, несъмнено ще доведе до силно повишаване на инфлацията и лихвените равнища на по-късен етап. Високата инфлация (и особено хиперинфлацията) и по-високите лихвени равнища (в резултат на инфлацията) действат възпиращо на икономическия растеж и изобщо на икономическата активност, като намаляват инвестициите и потреблението в частния сектор. Поддържането на икономически растеж в такава ситуация ще изисква допълнителни фискални стимули, нови дефицити, нови дългове, още по-висока инфлация и лихвени проценти, което допълнително ще изтласка частния сектор от икономиката. В този смисъл финансирането на настоящите дефицити с „печатане“ на пари може да доведе до хронични гигантски бюджетни дефицити година след година с унищожителни последствия за частния сектор и икономиката като цяло.
Алтернатива на „печатането“ на пари за финансиране на бюджетните дефицити е повишаване на лихвените проценти по държавния дълг с цел привличане интереса на инвеститорите по света. Очевидно е, че когато предлагането на един актив (в случая държавни облигации) е завишено и се увеличава непрекъснато, при равни други условия цената му ще се понижи. В случая с държавните облигации, понижаването на цената означава повишаване на лихвите по дълга. Повишаването на лихвите по държавния дълг автоматично ще повиши лихвите по дълговете и за останалите сектори на икономиката, тъй като те включват надбавка за поетия допълнителен риск. Това означава, че дългът за частния сектор ще трябва да поскъпне, като по този начин частният сектор отново ще бъде изтласкан и много от инвестициите няма да се състоят. Така очакваното възстановяване на икономиката отново е под въпрос.
Не на последно място трябва да отбележим растящите лихвени плащания по обслужването на федералния дълг. Докато Клинтън остави след себе си федерален дълг в размер на 5.7 трлн. долара в края на мандата си, Буш увеличи този дълг до 10.6 трлн. долара само за осем години. Заедно с дефицита за фискалната 2009 г. федералният дълг ще нарасне до над 11.5 трилиона долара до края на годината, при това без да отчитаме предложения от Обама план за възстановяване. Този главоломен темп на нарастване на федералния дълг води след себе си подобен темп на нарастване и на лихвените плащания. След няколко години на трилионни бюджетни дефицити само годишните лихвени плащания ще достигнат 1 трлн. долара, което ще доведе правителството на САЩ до фактическа неплатежоспособност.
Друга алтернатива за справяне с кризата е правителството да се откаже от намеса в икономиката и да остави всичко в ръцете на свободния пазар. Това обаче неминуемо ще доведе до икономическа депресия, и то може би в по-голям мащаб от „Голямата депресия“. Не е ясно колко години ще погълне една такава депресия, колко време ще е необходимо за възстановяване, каква ще е социалната цена и как ще се отрази това на развитието на останалия свят. Тази алтернатива вече разгледах в постинга си „Колко спасителен е планът на САЩ“.
Всичко казано дотук касае настоящата икономическа криза – безпрецедентна в много аспекти и изискваща безпрецедентни мерки за справянето с нея. Тази криза, колкото и да е голяма, е като буря в чаша вода на фона на друга задаваща се криза, която на този етап като че ли остава незабелязана или е на втори план в общественото пространство. Ако днешната криза е просто вълна в морето, то задаващата се криза е истинско цунами с потенциално унищожителен ефект върху щатската икономика с всичките последствия за социалната и другите сфери на обществения живот.
Става въпрос за бързо растящите и вече трудно управляеми по своя размер задължения на федералното правителство по програмите за социално и здравно осигуряване. По данни на американското финансово министерство (2008 Financial Report of the United States Government, стр. 42) към края на фискалната 2008 г. (30 септември 2008 г.) нетните задължения за социално и здравно осигуряване на федералното правителство възлизат на 49 трлн. долара. Ако към тези задължения прибавим и федералния дълг, то сумата нараства до над 60 трлн. долара, или над четири пъти брутния вътрешен продукт (БВП) на САЩ, при това при консервативни оценки! Само за последните четири години са натрупани нетни задължения в размер на близо 12 трлн. долара, като в бъдеще тази финансова дупка се очаква да продължава да нараства, и то с високи темпове!
Това означава, че федералното правителство на практика не може да посрещне бъдещите си задължения, т.е. то вече е в несъстоятелност. Според изчисленията на бившия главен одитор (comptroller) на САЩ, Дейвид Уокър, дори икономиката оттук нататък да расте средно с 3.2%, както през 90-те години, и се реализират допълнителни спестявания, те няма дори да се доближат до затваряне на финансовата дупка! На този етап политиците избягват този въпрос, отлагайки решаването му за в бъдеще.
Това ли е всичко? Дотук стана дума само за дълга на федерално равнище. Към федералния дълг трябва да добавим и дълга на щатските и местните правителства (2.2 трлн. долара към 2007 г.), корпоративния дълг (10.1 трлн. долара към 2007 г.), дълга на домакинствата (13.8 трлн. долара към 2007 г.) и дълга на финансовия сектор (15.8 трлн. долара към 2007 г.). Отделно нетните нефинансирани задължения на щатските и местните правителства и фирмите към пенсионните фондове възлизат на над 2.5 трлн. долара. За сравнение, годишният БВП на САЩ към третото тримесечие на 2008 г. възлиза на 14.4 трлн. долара. По изчисления към полугодието на 2008 г. общият дълг на американската икономика (федерален, щатски и местен, корпоративен и този на домакинствата, без нетните задължения за социално и здравно осигуряване, посочени по-горе) възлиза на близо 360% от БВП на САЩ. Ако към дълга добавим и нетните задължения за социално и здравно осигуряване, сумата става умопомрачителна. Не е ясно кой, кога и с какви средства ще покрие задълженията, т.е. ще плати сметката. Повече информация на разбираем за широката аудитория език можете да намерите тук.
И това не е всичко. Тук трябва да добавим и сериозните демографски проблеми в САЩ. Първите представители на бейби бум поколението от времето след Втората Световна война вече започнаха да се пенсионират. До пет-десет години повечето от тях вече ще са пенсионери и ще могат да изискват полагащите им се пенсионни и здравни придобивки. Проблемът е, че след бейби бум поколението населението в активна възраст е значително по-малко, което означава, че постъпленията за обещаните пенсионни и здравни плащания ще трябва да дойдат от по-малко работещи, което е практически невъзможно. Този проблем е нагледно представен тук.
Оставям отворени още важни теми като изчерпването на ресурсите и проблемите на съвременната монетарна система.
Отделна тема е и кои са хората в екипа на Обама, призвани да се справят с тези предизвикателства. Способни ли са донесат така жадуваната промяна? Един бърз поглед показва, че част от тях всъщност пряко или косвено участваха в разсипването на американската икономика до идването на Обама. Те ли сега ще олицетворяват промяната? Кой всъщност е Обама? Самата церемония по встъпване в длъжност на Обама е най-скъпата в историята на САЩ. Това в условията на една от най-тежките кризи едва ли е признак за солидарност с милионите безработни и загубили жилищата си американци. Тази тема заслужава отделен постинг.
Въпреки че изложеното дотук е достатъчно притеснително, има и още нещо, което като че ли се изплъзва дори на професионалните анализатори. Колкото и страховити да са горепосочените данни, повечето от тях всъщност не са това, което изглеждат. Оказва се, че официалните данни на САЩ за повечето основни показатели като брутен вътрешен продукт, инфлация, безработица и др. са сериозно изкривени. Последните няколко президентски администрации до такава степен са променили методологиите за изчисление на тези основни показатели, че е трудно да се правят сравнения не само на международно равнище, но и във времето в рамките на същата икономика. Нещо повече, изчисленията от типа дълг/БВП всъщност се оказват занижени, защото данните за БВП са завишени. Занижени са и официалните задължения на федералното правителство за социално и здравно осигуряване, тъй като те се индексират с официалния индекс на потребителските цени (чрез който се измерва инфлацията), който, както става ясно, също е занижен. Тогава колко всъщност са задълженията на федерално, щатско и местно ниво? Колко е истинската инфлация? Безработицата? БВП?
Но да се върнем на „малката“ криза. На фона на тези данни колко ефективен може да бъде планът на Обама за възстановяване на икономиката? Какво всъщност означава „възстановяване“ в контекста на казаното дотук?!Ще успее ли новият президент да се справи с „малката“ криза? А с голямата?
Според мен, дори администрацията на Обама да се справи с малката криза, това ще е за сметка на чудовищен нов федерален дълг, който само ще усложни и увеличи мащабите на голямата криза, от която няма измъкване. Жизненият стандарт ще се понижи драстично през следващите десет години. Социалното напрежение ще нараства и редица социални програми ще експлодират. При всички случаи, рано или късно, високата инфлация и непосилните лихвени равнища ще дойдат на вратата на американската икономика. Дали ще „похлопат“ или направо ще „влезнат с взлом“ зависи от мерките, които се предприемат днес.
Едва ли можем да таим големи надежди. Логиката е много проста. Причината за днешната криза е свръхзадлъжнялостта на всички нива на американската икономика – федералния сектор, щатския и местен сектор, корпоративния сектор, финансовия сектор и, преди всичко, сектора на домакинствата. Какво е предлаганото от федералното правителство и Федералния резерв решение? Повече дълг! Но възможно ли е свръхзадлъжнялостта да се преодолее с повече дългове?! Може ли частният сектор да поеме повече дълг, след като вече е затънал в дългове? Всъшност това, което се случва в момента, е прехвърляне на частен и щатски дълг към федералния дълг. Естествено, това си има и своята цена.
Остава въпросът дали и доколко голямата криза ще завлече останалия свят. Този въпрос ще разгледам в някой от следващите постинги.
поздравления
и предния за качеството на портфейлите на бг банките много ми хареса
22.01.2009 17:55
22.01.2009 18:11
Рано или късно.
Земя, оръжие, злато и сребро-това е истината.
Идва нов свят на хомоспиритуалис.
22.01.2009 18:53
Месечен анализ (Newsletter)
23.01.2009 07:25
23.01.2009 11:20
23.01.2009 12:09
Еврейска му работа, вижте докъде докараха положението. Сега ще накарат гоята да плаща , т.е. простолюдието да плаща.
А и ние ще духаме супата покрай това.
23.01.2009 12:16
23.01.2009 14:28
26.01.2009 01:56
А не на това какво произвеждат, защото на всички е ясно вече какво ""произвеждат"" и при кризата няма кой да им го купува.
27.05.2011 13:46
27.05.2011 14:16
30.05.2011 17:43
30.05.2011 17:44